Dominium maris baltici
Създаването на на латински: dominium maris baltici („ господство над Балтийско море “) е една от основните политически цели на датското и шведското кралство през късното средновековие и началото на модерната епоха.[1] [2] По време на Северните войни датският и шведският флот играят второстепенна роля, тъй като господството е оспорвано чрез контрол върху ключови брегове чрез сухопътна война.[3]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Терминът, който обикновено се използва в историографията, вероятно е въведен през 1563 г. от краля и великия херцог на полско-литовската уния Сигизмунд II Август, отнасяйки се до хегемонистичните амбиции на неговите противници в Ливонската война.[4] Първата писмена справка произтича от холандско-шведския договор от 5 (стар стил) / 15 (нов стил) април 1614 г., сключен в Хага . [4] Treaty of The Hague, 5 (15) April 1614, article VIII of the Dutch version: "[...] sijne Koninghlijcke Majesteyt ende de Croon Sweeden, in haere Hoogheydt, Regalien, Rechten, Dominio Maris Baltici [...]" ("the sovereignty, regalia, rights, dominium maris baltici [...] of His Royal Majesty and the Swedish Crown", i.e. Gustavus Adolphus of Sweden). printed in DuMont: Recueil des traitez d'alliance tome V, 1728, p. 248.</ref>
Войни за Балтийско море
[редактиране | редактиране на кода]Няколко европейски сили са смятали Балтийско море за жизненоважно.[5] То е източник на важни стоки и нарастващ пазар за много стоки.[5] Значението на региона стана толкова голямо, че той стана интересен дори за сили, които са нямали пряк достъп до него, като Австрия и Франция.[5] В продължение на няколко века Швеция и Дания ще се опитат да постигнат пълен контрол над морето - политика, на която други местни и международни сили се противопоставяли. [2]. Историците определят контрола над Балтийско море като една от основните цели на политиката на Дания и Швеция. [6] [7] [8] [9]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Неуспехът на скандинавските сили да поемат контрола над Балтийско море и категоричният отказ на други сили – местни и международни – да признаят техните претенции, се разглежда като един от факторите, довели до развитието на принципа „ свобода на моретата “. в международното право . [5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ C. R. L. Fletcher. Gustavus Adolphus and the struggle of Protestantism for existence. G. P. Putnam's Sons, 1890. с. https://archive.org/details/gustavusadolphu00fletgoog/page/n180.+Посетен на 7 June 2011.
- ↑ а б Бранд, Ханно, Leos Müller. The dynamics of economic culture in the North Sea and Baltic Region: in the late Middle Ages and early modern period. Uitgeverij Verloren, 2007. ISBN 978-90-6550-882-9. с. 20. Посетен на 7 June 2011.
- ↑ Майер, Мартин. Vorpommern nördlich der Peene unter dänischer Verwaltung 1715 bis 1721: Aufbau einer Verwaltung und Herrschaftssicherung in einem eroberten Gebiet. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2008. ISBN 3-486-58285-2. с. 16.
- ↑ а б Робъртс, Майкъл. The Swedish Imperial Experience 1560–1718. Cambridge University Press, 27 April 1984. ISBN 978-0-521-27889-8. с. 16–17. Посетен на 7 June 2011.
- ↑ а б в г Плацйодер, Ренате, Philomène A. Verlaan. The Baltic Sea: new developments in national policies and international cooperation. Martinus Nijhoff Publishers, 1996. ISBN 978-90-411-0357-4. с. 41–42. Посетен на 7 June 2011.Renate Platzöder; Philomène A. Verlaan (1996). The Baltic Sea: new developments in national policies and international cooperation. Martinus Nijhoff Publishers. pp. 41–42. ISBN 978-90-411-0357-4. Retrieved 7 June 2011.
- ↑ Духхардт, Хайнц, Eva Ortlieb. Der Westfälische Friede. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1998. ISBN 978-3-486-56328-3. с. 362. Посетен на 7 June 2011.[неработеща препратка]
- ↑ Бъкли, Вероника. Christina, Queen of Sweden: The Restless Life of a European Eccentric. HarperCollins, 15 September 2005. ISBN 978-0-06-073618-7. с. 41. Посетен на 7 June 2011.
- ↑ Акерман, Сузанна. Rose cross over the Baltic: the spread of rosicrucianism in Northern Europe. BRILL, 1998. ISBN 978-90-04-11030-4. с. 33. Посетен на 7 June 2011.
- ↑ Паркър, Джофри. The Thirty Years' War. Psychology Press, 1997. ISBN 978-0-415-12883-4. с. 49. Посетен на 7 June 2011.